Краят на лятото и началото на тренировките

Beast makerОт катерачна гледна точка есента е най-хубавия сезон – скалите са сухи, вече не е много топло, задоволили сме желанието си да плуваме в морето и да гледаме звездите и единственото, което ни остава е да се отдадем на създаването на проекти и преминаването им. Падащите жълти листа и намаляващите дни напомнят за приближаващата нежелана зима, но докато все още има слънце всичко е наред. Но идва един момент, в който се събуждаш, поглеждаш през прозореца и навън вали от оная форма на водата, за която любителите на зимните спортове са се молили цяло лято… Да, вярно че е красиво и бяло, особено когато гледаш навън, седнал до радиатора, опитвайки се да не мислиш какво точно да си обуеш, за да останеш сух, но хич не е подходящо за катерене навън. И в този момент ти става ясно, че няма да можеш да се катериш на скали толкова често, че ще трябва да помниш “супер добрия” вариант на пасажа до другата година и… че трябва да отидеш да си събереш примките в снега.

Това е негативната страна на зимата. Но има и друга гледна точка, а тя е че зимата е времето, в което можем да се отдадем на тежки тренировки и през следващия сезон да сме в още по-добра форма. Относно видовете тренировки има толкова много изписани материали, системи, програми, че няма да ни стигне зимата, за да ги прочетем всичките. Основно трябва да знаем няколко неща. Най-важното е, че няма такова нещо като “прекалено много сила” (Мечо Пух е казал – “колкото повече, толкова повече”). Не трябва да забравяме, че техниката е просто елегантно използване на силата. Другото важно нещо е упоритостта. Както един уважаван български катерач (Николай Петков) е казал – “кон да вържеш, ще пририта”. Независимо каква точно система на трениране ще си измислим, важно е просто да я спазваме, колкото и да ни мързи. И третото, което е добре да помним, че трябва да се пазим от контузии. На тази тема също може да се чете много, но основното е да си намерим подходяща за тренировките ни загрявка.

Другото, което ни предстои през зимата са дебелите дрехи, гледането на прогноза за времето в очакване на слънчеви и тихи дни и… хубаво червено вино, разбира се!

The climber’s WAY OF LIVING

ЕсенС идването на есента, освен студените нощи, жълтите листа и миризмата на орехи, идва ред и на “тежките” проекти. Тях всеки катерач ги свързва с трудни движения, много висене на въжето, болка във всички мускули, изтъркване на кожата на пръстите до кръв, много ядосване… И всичко това, не винаги се награждава с преминаване на мечтания проект. А дори и в случаите, в които маршрутът е минат, веднага се започва разучаването на друг, който никак не е по-лесен. Радостта от постигнатия успех е мимолетна, в сравнение с вечерите, в които лежиш и си припомняш всяко едно движение, стъпване, прихващане, вдишване. Всяка една сутрин, когато се събудиш и осъзнаеш, че пак си сънувал проекта си, си по-щастлив и по-надъхан да отидеш да се раздадеш до смърт на скалите. Именно по време на този процес всъщност си много по-щастлив и по-жив, отколкото, когато минеш маршрута. Веднага след това имаш нужда от нов проект…

“The mystique of rock climbing is climbing; you get to the top of a rock glad it’s over but really wish it would go on forever. The justification of climbing is climbing, like the justification of poetry is writing; you don’t conquer anything except things in yourself…. There is no possible reason for climbing except the climbing itself; it is a self-communication.” —Mihaly Csikszentmihalyi⠀

Джоб (по) желание

Наколенка Perseus, с добавен джоб“Животът е само спомени, с изключение на настоящия момент, който минава толкова бързо покрай теб, че едва го усещаш.” Тенеси Уилямс, “Трамвай Желание”.

Освен ако въпросният настоящ момент не остави бавно излечима следа, под формата на тъмно лилава синина върху иначе съвършеното ти бедро.

Моделът наколенка Perseus вече може да бъде с добавен джоб, в който да се сложи парче неопрен. По този начин наколенката предпазва дори и от най-грубите заклещвания.

Силикон срещу приплъзване

Наколенка Danaë със силиконСиликонът навлиза все повече в нашето ежедневие – своеобразни методи за разкрасяване, ремонтни дейности, вероятно в доста хранителни продукти…

Той намери приложение и в наколенките Go Climbing, по специално в модела Danaë. Силиконовите точки, поставени от вътрешната страна на наколенката, имат много добро сцепление с дрехите или кожата и пречат на смъкването. По този начин наколенката остава на мястото си през цялото време, докато катерите. Можете да разчитате на нея, че ще бъде точно там, където трябва да е, когато имате нужда да я използвате!

Параноя

Параноя, 8b, Малката дупкаПараноя е името на маршрут, намиращ се на един от най-популярните обекти за спортно катерене в България – Малката дупка, Враца. Преминава през най-надвесената част на сектора. Най-трудният му пасаж е в тавана, следва много добра почивка с подпряно коляно и за награда идва вторият пасаж. Той представлява леко надвесена плоча, с рискови движения, на които съвсем спокойно може да се падне. Категорията му е 8b.

За първи път пробвах Параноя през пролетта на 2012. Няколко приятеля го катереха и аз се надъхах покрай тях. Техните варианти за пасажа в тавана хич не ми пасваха и си измислих мои с много заклещвания на колене и закачане на пръсти. В процеса на разучаване установих, че наколенките, които имам нещо не ми вършат много добра работа. Първото, което ми пречеше е, че много трудно се слагат и осъзнах, че прекарвам повече време слагайки си ги, отколкото катерейки. Това ми даде мотив да измисля модел наколенка, която да се слага и сваля лесно. Така се появи първата наколенка Danaë. След това разбрах, че за едно много ключово заклещване точно в средата на тавана, ми трябва наколенка, която да мога да сложа възможно най-близко до самото коляно. Тези, които имах не ставаха – или стояха твърде високо, или се смъкваха, или бяха много дебели и пречеха. Дойде време за наколенката Perseus. За съжаление, всички тези подобрения въобще не бяха достатъчни и аз продължавах да си падам. Коремни преси с тежести, набирания с тежести, опити по маршрута до безсъзнание, независимо от условията… Общо взето така преминаха следващите четири години. Психически не издържах да падам все на едно и също движение и спрях да го катеря.

Тази пролет се озовах отново на Малката дупка и реших да проверя дали пък не са станали по-лесни движенията на Параноя. В началото не видях особена разлика, някои неща бях забравила, бях загубила усета за движенията, но постепенно започнах да свиквам. Направих няколко добри опита и се надъхах отново… Където е текло пак ще тече и, уви където съм падала, пак ще падам. Така изглеждаше ситуацията в един момент. След доста стабилна обсада, успях да изляза от тавана. Почивката след това се оказа наистина много добра, но за съжаление горният пасаж ме събори. Параноя си остана проект. На следващия ден опитите не бяха задоволителни и реших, че съм се уморила. На третия ден, след загрявката се вързах отново, без очаквания, просто да видя колко най-много движения мога да направя. И взе че стана! Минах тавана и докато почивах си дадох сметка, че не мога да си позволя да падна още веднъж горе.

Не смятам, че четирите години, в които съм катерила предимно Параноя, са загубено време. Те ме научиха на много неща, направих доста подобрения на наколенките, появиха се нови модели.

Благодаря на Сава Чапанов за снимките и на Йоанна Иванова за видеото!

По-цветни наколенки Danaë

Този сезон наколенките Danaë ще бъдат по-цветни. Но комбинациите от цветове са толкова много, всички платове са толкова красиви, че е много трудно да се избере.

В снимките по-долу, можете да видите какви възможности има. Ако искате, в коментарите напишете коя комбинация най-много ви харесва.

Наколенката Acrisius става още по-добра

Наколенка Go Climbing, модел AcrisiusСлед като ползвах известно време наколенката Acrisius ми хрумна, че мога да я направя още по- добра – по-лека, по-здрава, по-лесна за слагане и по-добре пасваща на крака. В новата подобрена версия на Acrisius лентите с катарамите, които служат за фиксиране на наколенката към крака, са заменени с ластици с велкро. По този начин вече съвсем се игнорира опирането на твърдата лента в задната част на крака. Ластикът е мек и въобще не се усеща при движение. Стягането на наколенката се регулира много по прецизно.

Сега остава само да откриете най-добрите заклещвания на новия си проект!

Update на наколенката Acrisius

Acrisius има специален джоб, в който се пъха парче неопренНаколенката Acrisius става още по-добра! От вътрешната страна, под гумата, има джоб, в който може да се пъхне неопренова подплата. Тя е изрязана, така че пасва точно без да издува наколенката и без да е по-малка и да има празно пространство. По този начин наколенката става доста по-дебела и може да послужи и при болезнено заклещване. Като се махне неопреновото парче, Acrisius отново става тънък и прецизен, много подходящ за технични подпирания. По този начин моделът Acrisius става доста универсален. Единственото, което остава е да му намерите поле за изява!

Нова гума за наколенките Go Climbing

Леонидио, Twin cavesСлед проведени тестове на различни обекти в България и Гърция, новата гума Vibram, която използваме за наколенките Go Climbing, доказа своите качества. Тя има няколко предимства пред тази, с която работихме до сега. Тя е малко по-тънка, което прави подпирането на коляно много по-прецизно. С по-тънката гума чувствителността се увеличава дотолкова, че да можете да усетите дали кракът е точно на желаното ръбче или е малко в страни. Едновременно с това новата гума е достатъчно дебела, така че елиминира почти напълно болката. Наколенките Go Climbing с новата гума Vibram са специално за тези катерачи, които държат на прецизността и разчитат на техниката си. Тази гума е и с много по-добро сцепление към скалата, от колкото предишната. По този начин можете много повече да се доверите на заклещеното коляно и дори да пуснете ръце, на места, където това ви се е струвало недопустимо.

Повече за наколенките Go Climbing, както и за различните модели, можете да намерите тук.

Не ни остава нищо друго, освен да ви пожелаем слънчеви дни, трудни проекти и запомнящи се изкатервания.

Топла и слънчева Гърция през декември

Кипариси, сектор WatermillСиньо море, измазани в бяло къщи със сини капаци, оранжеви скали, портокали и вечно лято – такава е представата ни за Гърция. Обаче, когато отидеш през месец декември, има възможност само да мечтаеш за това и е добре пухенката и ръкавиците да са неизменна част от инвентара.

Нашата дестинация беше Леонидио – малко селце, на брега на морето, отдалечено на 1000 км от София, за което нямаше да знаем нищо, ако не беше заобиколено от впечатляващи червено-оранжеви скали, с множество “черва”. Обектът основно започва да се разработва през хич не далечната 2012, от група гръцки и германски катерачи. Попаднали в рай от неразработени скали, с огромен потенциал, те работят усилено и скоро се появят много сектори и маршрути. Организира се катерачна среща, появява се сайт и онлайн гидовник. Катерачи от цял свят са привлечени от красивите форми, топлата зима и качественото катерене. “Ковачите” намират нови и нови сектори, чистят, дупчат, работят здраво и през 2016 година вече има над 950 маршрута, разпределени в 50 сектора. Както всеки голям и известен обект, и тук има “катерачен” бар – място за по бира след катерене, за срещи, за приказки, за музика. Барът е много добре съчетан и с магазин, където можете да намерите основни неща от екипировката – магнезии, примки, седалки… Можете да хапнете, разглеждайки гидовника и търсейки подходящ сектор за следващия ден. Съдържателите на бара – кооператив Panjika, са се постарали да направят много хубав и подробен гидовник, с добри обяснения как се стига до секторите и с хубави снимки.

Катеренето… Катеренето е прекрасно – ярко червена скала, все едно си на Марс, “черва”, дупки 50-метрови маршрути… Секторите са с всякакво изложение – чист юг, за не чак толкова топлата страна на Гърция, югозапад, югоизток, а когато е наистина топло, ще намерите прохладата на северните скали. Маршрути има за всеки вкус – дълги, къси, с черва, с дупки, плочи, надвеси. Студената морска вода през декември е много добра за възстановяване (или поне така пише в книгите).

Има различни варианти за спане в района. Можете да избирате между къща, с всички удобства (легло, кухня, баня, Wi-Fi), на палатка в къмпинг или просто на плажа. В селото има голям супермаркет, в който има всичко необходимо. От няколкото малки магазинчета можете да си намерите домашно вино, зехтин и маслини, а фурните предлагат няколко вида хляб. Местните портокали и мандарини водят до пристрастяване и правят ръцете с постоянен оранжев оттенък.

В случай, че ви омръзне пейзажът около Леонидио, на 60 км по красив планински път, можете да отидете до Кипариси. Пътят е съвсем нов и преминава през планината, откривайки красиви гледки към морето. Кипариси е малко, невероятно красиво селце, с бели къщички, на брега на морето. Маршрутите около него са разпределени в няколко сектора. Районът започва да се разработва през октомври 2016 година и далеч не е достигнал потенциала си. Безспорно, най-впечатляващият от всички е секторът Babala – качествена скала, с всякакъв наклон, без прекалено много релеф… Единственият проблем е, ако сте пропускали тренировките в зала – добре е да минавате 8а-тата бързо. Но дори и маршрутите на този сектор да са ви трудни, в околността можете да намерите много други места за катерене. Малко и добре направено гидовниче, можете да си свалите от тук. Районът не е толкова голям, колкото Леонидио, но определено си заслужава да се види.

Top