За мен

Когато бях малка обичах лятото да бъда на село. Обичах и да рисувам, а единственият спорт, който практикувах с удоволствие беше плуването.

В първи клас дойдоха в училище да ни предлагат да се запишем на художествена гимнастика. Отидох. Спомням си две неща – едното е, че учителката ни се караше, че сме дебели и казваше, че ще е най-добре, ако вечер не ядем. Това ме тормозеше, обичах да си хапвам. Вторият ми спомен е от коледното тържество. Имахме съчетание и трябваше да сме специално облечени за случая. Майка ми бързо се беше ориентирала, че за мен няма да е подходящо да съм облечена като фея, принцеса или теменужка, както бяха другите момиченца. Аз бях петел и много се стараех да изпълня моята част от съчетанието.

В трети клас се записах на танци. Курсът завършваше със състезание. Майка ми беше ушила страхотна рокля, купихме обувки, които, за да отиват на дрехите ми, напръскахме с автомобилен спрей в подходящ цвят. С нетърпение очаквах деня на състезанието. Когато отидох, ми се падна за партньор едно момиче, което освен, че не танцуваше добре, беше облечено с лекьосана бяла рокля на точки и розови маратонки. Бях ужасно разстроена. Отпаднахме на първия етап.

Занимавах се и с други неща, които траеха не повече от една – две години. Дори и на плуване се записах, но отидох само веднъж – водата в басейна беше мръсна и твърде топла.

Съвсем разбираемо е защо, когато поисках да се катеря, майка ми не ми обърна особено внимание, просто каза – “Добре, ходи.”. Тя не подозираше, че това ще стане моят начин на живот.