Как да катерим при ниски температури
Най-добрият сезон за спортно катерене – есента, си отива, но желанието да катерим на скали остава. Зимата е дошла, дните вече са къси и студени, а е останал някой силно желан за изкатерване проект. Това не е толкова страшно, ако обектът на който искаме да катерим е с южно изложение, т.е. на слънце цял ден. Трябва ни тих слънчев ден, дрехи, желание и умения как да използваме всичко това, за да превърнем студения ден, в перфектен катерачен такъв. А всички знаем, че от изключителна важност за преминаването на трудни маршрути е триенето, което е по-добро при по-ниска температура.
Като начало трябва да знаем кои обекти са подходящи за катерене през зимата. Ако температурата е -2 най-важното условие е скалите да са с южно изложение. Трябва да имаме предвид, че тъй като през зимата слънцето е ниско над хоризонта, е възможно да се скрие по-рано зад някой хълм и по този начин значително да се скъси катерачния ден. Също така е добре да знаем, дали скалите са изложени на постоянно течение или е по-скоро тихо. Ако е слънчево и тихо, дори и при температура от -5 градуса, скалите се нагряват, излъчват топлина и катеренето може да е съвсем комфортно.
На всички ни е ясно, че дрехите са най-силното оръжие срещу студа. Всеки, който иска да катери на спортни обекти и през зимата, трябва да има пухенка. При това не тънка, градска, красива пухенка, а ДЕБЕЛА пухенка. Когато решим да я избираме, трябва да се съобразим с няколко неща. Първо, пухенката трябва да е подходящ размер – достатъчно голяма, така че да можем да я облечем с повече дрехи отдолу, ръкавите да са дълги и да покрива кръста. Добре е да има качулка, защото понякога шапката е силно недостатъчна. Пухенката топли значително повече, ако е с двоен топъл шев. По този начин топлината на тялото много по-трудно излиза навън. Другото важно нещо е да си изберем пухенка пълна предимно с пух, а не с перушина. Пухът задържа много повече въздух, като по този начин се явява по-добър изолатор. Това се проверява много лесно като опипаме внимателно пълнежа – колкото повече твърди неща има, толкова повече са перцата. Последното важно нещо за пухенките е обемът. Тук Мечо Пух отново е прав – колкото повече пух, толкова по-топло. Подходите към спортните обекти обикновено са достатъчно къси, така че обемът и теглото да не са решаващи.
Освен пухенка е важно да знаем и какво друго да облечем, защото идва един момент, в който сваляме якето, за да се катерим. Най-доброто за случая е тънка вълнена блуза тип термо бельо. Изкуствените алтернативи не топлят достатъчно, изпотяват и съответно миришат. Над вълнената блуза е добре да имаме полар с висока, хубава яка. Ако наистина е много студено задължителни стават шалът, тип черво, който много добре уплътнява около врата и, разбира се, шапката.
Колкото и да е гадно, в зимните дни трябва да носим клин под панталона. По-добре е клинът да е вълнен, но това не е чак от толкова голямо значение, както при блузите. Основното е да е удобен, за да не ограничава движенията. Над него обуваме широк катерачен панталон и се опитваме да се отървем от чувството, че сме като човечето на Мишелин.
Идва ред на чорапите. Най-добре е те да са дебели, вълнени и дълги. Лошото е, че еспадрилите няма как да се обуят с чорапи. А когато свалим чорапа, глезенът остава незащитен. За да го спасим от студа е добре да имаме тънки поларени гети, които да го покрият.
Най-големият проблем при катеренето на студено е мръзненето на пръстите на ръцете. Те стават безчувствени и не усещаме дали държим хватката или не. Дебелите вълнени ръкавици частично решават този проблем. Но, това, което обикновено се получава е, че когато тръгнем по маршрута, ръцете, току-що извадени от топлите ръкавици, все още имат чувствителност, но много скоро измръзват и я губят. Има два много ефективни начина да стоплим по-дълготрайно ръцете си. И двата се основават на принципа, че когато влезе много кръв в пръстите, те се стоплят. Ако има сняг, най-добрият начин е да направим снежна топка и да я държим в ръцете си, докато престанем да усещаме студа. След това слагаме ръкавиците и се подготвяме за адската болка, която идва със стоплянето. Но веднъж стоплили се по този начин, ръцете много трудно ще изстинат отново. Ако решите да пробвате този метод, трябва да сте подготвени за гадната болка веднъж при изстиването и втори път при стоплянето. Когато няма сняг, е необходимо да вкараме по друг начин кръв в пръстите. Най-лесно е с много енергични кръгове с ръцете, докато не почувстваме силно затопляне. И този начин работи добре, ако отделим достатъчно време за размахване на ръце, но задължително с ръкавици. Още по-добре става, ако тичаме или скачаме на място. За да можем да катерим през зимата е необходимо да отделим особено внимание на стоплянето на ръцете преди тръгване по маршрута. За да са ни топли пръстите на ръцете е важно да ни е достатъчно топло на тялото. Много често се чува репликата – “Ама на мен ми е топло на тялото, само ръцете ми измръзват.” Стоплянето на тялото и ръцете, е взаимно свързано – колкото ти е по-топло на тялото, толкова по-вероятно е да не ти мръзнат и ръцете.
Огънят отдавна е открит и в студените дни може много да ни помогне. Освен да стоим около него и хипнотично да го наблюдаваме, можем да го използваме, за да стоплим различни части от екипировката и тялото си – торбата за магнезии, еспадрилите, наколенките, чорапите. За еспадрилите добро решение е да ги държим в якето, докато не катерим, но все пак огънят върши по-добра работа. Ако торбата за магнезии е била близо до огъня преди да започнем да се катерим, след това при всяко бъркане магнезият вътре е приятно топъл. Ако използваме наколенки също е добре да сме ги държали до огъня преди катерене. Не че ще ни стоплят особено, като ги сложим, но студената гума има по-лошо сцепление със скалата
Преди да тръгнем по маршрута трябва да раздвижим тялото си. Най-добре се получава, ако потичаме малко, с всичките си дрехи, под скалите. Малко е трудно и неприятно, защото с всичките дрехи, тичането е по-скоро търкаляне, но върши добра работа.
Чаша горещ чай е незаменима през зимните дни. Това прави термосът задължителна част от екипировката. В случай, че не разполагаме с такъв е добре бутилката с водата да е до огъня, защото ако пием студена течност, много бързо се охлаждаме.
Когато решим, че сме готови за тръгване по маршрута се надъхваме да свалим голяма част от топлите дрехи и сме готови за разцепване. Все пак в студен, слънчев, зимен ден, условията са перфектни за катерене, ако знаем как да ги използваме. Удоволствието, че си се изкатерил навън, въпреки че всичките ти приятели са ти обяснили подробно колко точно си луд, е голямо и си заслужава усилията. Но да не забравяме, че най-хубавите неща стават, когато дадем много от себе си!
Вашият коментар