Параноя

Параноя, 8b, Малката дупкаПараноя е името на маршрут, намиращ се на един от най-популярните обекти за спортно катерене в България – Малката дупка, Враца. Преминава през най-надвесената част на сектора. Най-трудният му пасаж е в тавана, следва много добра почивка с подпряно коляно и за награда идва вторият пасаж. Той представлява леко надвесена плоча, с рискови движения, на които съвсем спокойно може да се падне. Категорията му е 8b.

За първи път пробвах Параноя през пролетта на 2012. Няколко приятеля го катереха и аз се надъхах покрай тях. Техните варианти за пасажа в тавана хич не ми пасваха и си измислих мои с много заклещвания на колене и закачане на пръсти. В процеса на разучаване установих, че наколенките, които имам нещо не ми вършат много добра работа. Първото, което ми пречеше е, че много трудно се слагат и осъзнах, че прекарвам повече време слагайки си ги, отколкото катерейки. Това ми даде мотив да измисля модел наколенка, която да се слага и сваля лесно. Така се появи първата наколенка Danaë. След това разбрах, че за едно много ключово заклещване точно в средата на тавана, ми трябва наколенка, която да мога да сложа възможно най-близко до самото коляно. Тези, които имах не ставаха – или стояха твърде високо, или се смъкваха, или бяха много дебели и пречеха. Дойде време за наколенката Perseus. За съжаление, всички тези подобрения въобще не бяха достатъчни и аз продължавах да си падам. Коремни преси с тежести, набирания с тежести, опити по маршрута до безсъзнание, независимо от условията… Общо взето така преминаха следващите четири години. Психически не издържах да падам все на едно и също движение и спрях да го катеря.

Тази пролет се озовах отново на Малката дупка и реших да проверя дали пък не са станали по-лесни движенията на Параноя. В началото не видях особена разлика, някои неща бях забравила, бях загубила усета за движенията, но постепенно започнах да свиквам. Направих няколко добри опита и се надъхах отново… Където е текло пак ще тече и, уви където съм падала, пак ще падам. Така изглеждаше ситуацията в един момент. След доста стабилна обсада, успях да изляза от тавана. Почивката след това се оказа наистина много добра, но за съжаление горният пасаж ме събори. Параноя си остана проект. На следващия ден опитите не бяха задоволителни и реших, че съм се уморила. На третия ден, след загрявката се вързах отново, без очаквания, просто да видя колко най-много движения мога да направя. И взе че стана! Минах тавана и докато почивах си дадох сметка, че не мога да си позволя да падна още веднъж горе.

Не смятам, че четирите години, в които съм катерила предимно Параноя, са загубено време. Те ме научиха на много неща, направих доста подобрения на наколенките, появиха се нови модели.

Благодаря на Сава Чапанов за снимките и на Йоанна Иванова за видеото!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.