The climber’s WAY OF LIVING

ЕсенС идването на есента, освен студените нощи, жълтите листа и миризмата на орехи, идва ред и на “тежките” проекти. Тях всеки катерач ги свързва с трудни движения, много висене на въжето, болка във всички мускули, изтъркване на кожата на пръстите до кръв, много ядосване… И всичко това, не винаги се награждава с преминаване на мечтания проект. А дори и в случаите, в които маршрутът е минат, веднага се започва разучаването на друг, който никак не е по-лесен. Радостта от постигнатия успех е мимолетна, в сравнение с вечерите, в които лежиш и си припомняш всяко едно движение, стъпване, прихващане, вдишване. Всяка една сутрин, когато се събудиш и осъзнаеш, че пак си сънувал проекта си, си по-щастлив и по-надъхан да отидеш да се раздадеш до смърт на скалите. Именно по време на този процес всъщност си много по-щастлив и по-жив, отколкото, когато минеш маршрута. Веднага след това имаш нужда от нов проект…

“The mystique of rock climbing is climbing; you get to the top of a rock glad it’s over but really wish it would go on forever. The justification of climbing is climbing, like the justification of poetry is writing; you don’t conquer anything except things in yourself…. There is no possible reason for climbing except the climbing itself; it is a self-communication.” —Mihaly Csikszentmihalyi⠀

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.